Тази вечер едно дете едва не загина. А част от комшиите гледаха от прозорците си безучастно, ей така, с някакво  студено и дистанцирано любопитство.

Чу се трясък, счупи се огромно стъкло, последва кански писък на дете. Даже не погледнах през прозореца, преди да помисля, вече тичах по стълбите. И моето дете беше навън, все пак...

След два етажа чух  "Помогнете ми", "Мамоооо..." Не беше моята, но продължих да тичам. Трескаво си мислех, дали има хора наблизо, ако е затиснато детето, да вдигнат това, което го е затиснало. Помислих си, че е паднал прозорец заедно с рамката, нали отсреща нещо ремонтираха...

Дотичах на улицата ни жива, ни умряла... Не бях първата...Наистина не беше моето дете... Вече му връзваха крачето под коляното, но и така беше изтекла средно голяма локва кръв. Вероятно и по главата имаше поражения, или си беше разбила носа, не знам. Беше минала през входната врата - бутнал ли я беше някой, отвътре, затичана по стълбите ли, не беше преценила засилката си - не разбрах. И не е важно, всъщност...

Някой вече се обаждаше на "Бърза помощ", аз някъде към края на стълбите се сетих, че моят не го взех, а си помислих, че може да потрябва. Понеже всички говорехме за "Пирогов", детето се разпищя "Не искам в "Пирогов". Дойде и майка й - и тя ни жива, ни умряла.

Не можех да помогна с нищо и тръгнах да се прибирам. Тогава вдигнах очи...
Нямаше прозорец без човек, застанал до него. Обърнах се към групичката, която още се суетеше около детето - всички, които бяхме изтичали, даже без да се замислим, имаме малки деца...

Няма да коментирам, коментарът оставям на вас...

ОТИВАТ СИ АНГЕЛЧЕТАТА НИ И ВСЕКИ ГЛЕДА,НО НЕ ИСКА ДА ПОМОГНЕ... НЕ ВЯРВА, ЧЕ СЛЕДВАЩОТО ЩЕ Е НЕГОВОТО ДЕТЕНЦЕ...

АЗ МИСЛЯ ЧЕ НЯМА МЪЖЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА... ВСЕКИ СЕ КРИЕ ПО ДУПКИТЕ...

Дали е дете и възрастен - няма значение. Няма значение дали е човек или животинче. По важно е бездушието, което обзема душите ни и деградирайки ни изяжда.
И сега се замислям- дали тази наша пасивност при случващите се неприятности не произлиза от прекалено многото негативна информация, засипваща ни от медиите? Дали нашата безчувственост не е просто резилтата от каляване и втвърдяването на душите ни да е от дебелият слой мазоли. Има над какво да се замислим- Защо вече от нищо не ни пука.