Спокойно, свикнала съм да ме наричат луда, няма проблем.
Нормалните журналисти си изкарват стажа в една-две редакции, предимно с двете вълшебни думички "Да" и "Добре", по-чепатите - през няколко месеца сменят работното си място, а аз като най-луда - реших да издавам независим вестник. 

Още повече, обърнете внимание, това при мен е рецидив. През 2000-та година го почнах на хартия, миналата година - в интернет. Абе, луда за връзване, добре, че вече не вкарват принудително в психиатрията. Ама сигурно и там щях да направя стенвестник на лудите, та да побъркам и докторите...

И така - тая лудост навърши една година - електронен вестник "Писна ни" де, не аз, аз съм на мнооого повече години, нищо, че още не съм поумняла.
Продължаваме - аз и сравнително по-малко, но достатъчно лудите ми колеги от екипа, пък... каквото сабя покаже...

Повече можете да видите тук

Честит празник!
"Лудите, лудите, те да са живи!"

То така си е -щом нормалните щом вече се считат за луди, явно лудите са мнозинство в държавата ни :)

Както още Ботев го е казал "Свестните у нас смятат за луди..." не, че се изтъквам, но толкова често се сблъсквам с хора, които не се интересуват от нищо извън тесния си бит, че...
Абе и за лудите има място под Слънцето.