Постинг
26.11.2009 14:42 -
Един работен ден на младия репортер
Автор: 300diavoli
Категория: Политика
Прочетен: 1714 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2009 14:45
Прочетен: 1714 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 26.11.2009 14:45
Информация от кухнята на журналистическия занаят. Или за трансформацията на информацията по пътя към читателя. Как се появяват заглавия от рода на "Масларова лежи пияна в стаята на ПГ на БСП" или "Доган - тръшнат от свински грип".
Пристигам в редакцията и сядам пред компа. Спи ми се, та ми се плаче, но няма как - отварям агенциите и чета. След един час почва планьорката.
Планираме се. Убитите и заляните с киселина - на Ева, как издържа тая жена, просто й се чудя. Изложбите и честванията - на Миро, а пък на него как му завиждам само, не е истина. Киро - в земеделието, Нина - в общината, аз - в парламента - с основна задача да намеря Масларова, че отнякъде я махали (че не я ли махнаха отвсякъде? - явно нещо съм проспала от информацията на агенциите, записвам си да проверя! - но след едно яко кафе). После, да питам гербаджийте, как точно Бойко ги е „помолил" да гласуват против вдигането на акциза на ракията (това го мернах някъде). Ако ми остане време, да ида до НОИ и да видя за какво реват някакви варненци.
Планьорката свършва, пия си якото кафе и се отправям към парлаМентата. Масларова я махали от шеф на Социалната комисия в парламента, щото вече я разследва прокуратурата за злоупотреби. Е, кво толкова, ясно е, че ще я махнат, като я разследват. Но... какво да се прави? - задача. Чукам на вратата на ПГ на БСП. Отварят, колкото да се види едно око.
- Госпожа Масларова? - питам с най-широката си усмивка.
- Няма я, в пленарната зала е - и тръшват вратата под носа ми.
Аз обаче звъня на парламентарната секретарка - „Тъй и тъй, аз съм еди-коя си от еди-коя си медия. Информацията, която изтече по интернет за г-жа Масларова... така де... опитвам се да се свържа с нея... дали е вярна информацията, дали не...?" Оттатък ми се тросват „Оставете жената на мира, тя е толкова зле, какъв е тоя натиск, в „Пирогов" ли искате да я вкарате?" Успявам да попитам „Ама наистина ли е толкова зле, какво й е?", обаче връзката прекъсва. Явно, с госпожата няма да свърша работа.
Тръгвам да търся гербаджийте. Което не е много лесно, защото още не ги познавам. Нещо като анкета, каза Главният, с единствен въпрос „Как точно ви помоли Бойко да гласувате против вдигането на акциза за алкохола?"
Първо налитам на колега-журналист - и той бил нов, но чак за депутат не допускал, че ще го вземат. Разменяме си телефоните, може пък и да се обади, готино момче иначе...
Следващият, когото спирам се оказва един от тия, които са ми нужни. Слава Богу!
- Да ни е помолил ли? Вие сигурно се шегувате. И ние разбрахме от медиите, но щом е казал...
- Какво „щом е казал"? - питам заинтригувана.
- Ще гласуваме „правилно", не е ли ясно?
Отминава, преди да успея да го попитам за името.
Следващият не е толкова любезен.
- Бойко е помолил за нещо? - пита безкрайно учуден, после махва с ръка, едва чувам думите му, докато ме подминава - Моля ви, не ме занимавайте с глупости.
Третият обаче е истинска находка - говорим 5-10 минути за акциза на алкохола, за акциза на цигарите, за антикризисните мерки на правителството или за липсата на такива, докато по едно време се усещам, че тоя не е от ГЕРБ. От ДПС бил. Е, как да го позная, не му е изписано на челото!!! Аз обаче не се отказвам, може пък да излезе друг заек. Питам го:
- А лидерът ви - Доган - защо го няма в парламента, да не е болен? (Знам, че Доган по принцип не ходи в парламента, но го пробвам.) - Докато оня се чуди какво да ми отговори, забивам още един пирон - Да не го е тръшнал свинският грип?
Той поглежда нагоре и изломотва няколко изречения на турски, от които разбирам само „Аллах" (може би някаква молитва за здравето на лидера), после пита:
- Абе, момиче, ти май отскоро си в парламента?
- Ами, да - изчервявам се аз.
Той се усмихва покровителствено, измърморва нещо от рода на „Нищо, ще се научиш" и отминава, преди да успея да го попитам за името.
По дяволите, каква ще е тая анкета - без нито едно име?
Чудя се, дали да се прибирам в редакцията и да опиша парламентарните си неуспехи и след това да ходя до НОИ?... Решавам първо да отида до НОИ, пък след това ще пиша в редакцията и по двете теми.
Отивам. Предварителната ми информация е, че безработни от Варна вече няколко дни не могат да си оправят документите, правят списъци, спят пред сградата на НОИ. Какво да ги питам? Как се чувстват? - Тъпо. Колко време ще продължи висенето им пред Осигурителния институт? - Едва ли знаят. Добре де, все ще измисля нещо...
Безработните варненци обаче са толкова изнервени, че въобще не искат да разговарят, спали-недоспали пред институцията, най-много да те напсуват... Добре де, напсуваха ме, няма какво да се дистанцирам, пък и не ми е за първи път. И снимките ми не се получиха - естествено, с GSM и правени тайно...
Вече е към 15,30 ч., в 17,30 ч. (най-късно в 18,00) вестникът затваря, така че тръгвам към редакцията. И без това не им разбирам псувните на варненци. Но все пак звучат заплашително...
В редакцията буквално се сблъсквам с Главния. Той пък за какво е дошъл точно сега?! Пита ме бодро „Какво ново днес?" и докато аз мънкам нещо, той направо ме забива „Добре, какво ще е заглавието на днешният ти материал?". Без да се замислям, отговарям „Масларова и акцизът на алкохола падат". Чудесно, казва той и ме поглежда заинтригувано, „А какво общо има Масларова с акциза на алкохола?" - пита. „Ами нея цял ден я криха в стаята на БСП, сигурно се е напила от мъка, че я махат от председателския пост на социалната комисия" - обяснявам глупаво аз, щото се чудя какво да кажа. „Чудесно, казва Главният, кажи го на Валери, може и на първа да те сложи."
Валери е дежурният на броя, но нито го търся, нито е лесно да го открие човек в тоя часови пояс. Обяснявам криво-ляво на шефа на отдела перипетиите си през деня и разговора с Главния, той казва „Пиши, пък после ще видим." - така де, не съм му само аз на главата, че да вниква толкова подробно в думите ми.
Сядам и пиша.
Писах, каквото писах, според мен излезе една каша, но после шефът на отдела го редактира, дежурният на броя и той го „пипна", друг дали се е намесвал, не знам, тръгнах си към 19 часа...
На другата сутрин обаче...
Материалът ми е излязъл със заглавието „Безработни варненци взривиха НОИ" и две подзаглавия - едното „Масларова лежи пияна в стаята на ПГ на БСП, викат „Пирогов", не допускат журналисти" , а другото „Доган - тръшнат от свински грип, колегите му от ДПС се молят за здравето му".
От материала ми, от тоя - написания от мен, няма ни „помен", ни „грам", ни нищо. Не твърдя, че беше гениален, но...
А най-гадното - отдолу, под материала, се мъдри името ми...
Е, това е върхът...
Изключвам си GSM поне за три дни и се покривам, пък и започвам да се замислям... дали да не си взема отпуск?!...
Източник: pisnani.com
Пристигам в редакцията и сядам пред компа. Спи ми се, та ми се плаче, но няма как - отварям агенциите и чета. След един час почва планьорката.
Планираме се. Убитите и заляните с киселина - на Ева, как издържа тая жена, просто й се чудя. Изложбите и честванията - на Миро, а пък на него как му завиждам само, не е истина. Киро - в земеделието, Нина - в общината, аз - в парламента - с основна задача да намеря Масларова, че отнякъде я махали (че не я ли махнаха отвсякъде? - явно нещо съм проспала от информацията на агенциите, записвам си да проверя! - но след едно яко кафе). После, да питам гербаджийте, как точно Бойко ги е „помолил" да гласуват против вдигането на акциза на ракията (това го мернах някъде). Ако ми остане време, да ида до НОИ и да видя за какво реват някакви варненци.
Планьорката свършва, пия си якото кафе и се отправям към парлаМентата. Масларова я махали от шеф на Социалната комисия в парламента, щото вече я разследва прокуратурата за злоупотреби. Е, кво толкова, ясно е, че ще я махнат, като я разследват. Но... какво да се прави? - задача. Чукам на вратата на ПГ на БСП. Отварят, колкото да се види едно око.
- Госпожа Масларова? - питам с най-широката си усмивка.
- Няма я, в пленарната зала е - и тръшват вратата под носа ми.
Аз обаче звъня на парламентарната секретарка - „Тъй и тъй, аз съм еди-коя си от еди-коя си медия. Информацията, която изтече по интернет за г-жа Масларова... така де... опитвам се да се свържа с нея... дали е вярна информацията, дали не...?" Оттатък ми се тросват „Оставете жената на мира, тя е толкова зле, какъв е тоя натиск, в „Пирогов" ли искате да я вкарате?" Успявам да попитам „Ама наистина ли е толкова зле, какво й е?", обаче връзката прекъсва. Явно, с госпожата няма да свърша работа.
Тръгвам да търся гербаджийте. Което не е много лесно, защото още не ги познавам. Нещо като анкета, каза Главният, с единствен въпрос „Как точно ви помоли Бойко да гласувате против вдигането на акциза за алкохола?"
Първо налитам на колега-журналист - и той бил нов, но чак за депутат не допускал, че ще го вземат. Разменяме си телефоните, може пък и да се обади, готино момче иначе...
Следващият, когото спирам се оказва един от тия, които са ми нужни. Слава Богу!
- Да ни е помолил ли? Вие сигурно се шегувате. И ние разбрахме от медиите, но щом е казал...
- Какво „щом е казал"? - питам заинтригувана.
- Ще гласуваме „правилно", не е ли ясно?
Отминава, преди да успея да го попитам за името.
Следващият не е толкова любезен.
- Бойко е помолил за нещо? - пита безкрайно учуден, после махва с ръка, едва чувам думите му, докато ме подминава - Моля ви, не ме занимавайте с глупости.
Третият обаче е истинска находка - говорим 5-10 минути за акциза на алкохола, за акциза на цигарите, за антикризисните мерки на правителството или за липсата на такива, докато по едно време се усещам, че тоя не е от ГЕРБ. От ДПС бил. Е, как да го позная, не му е изписано на челото!!! Аз обаче не се отказвам, може пък да излезе друг заек. Питам го:
- А лидерът ви - Доган - защо го няма в парламента, да не е болен? (Знам, че Доган по принцип не ходи в парламента, но го пробвам.) - Докато оня се чуди какво да ми отговори, забивам още един пирон - Да не го е тръшнал свинският грип?
Той поглежда нагоре и изломотва няколко изречения на турски, от които разбирам само „Аллах" (може би някаква молитва за здравето на лидера), после пита:
- Абе, момиче, ти май отскоро си в парламента?
- Ами, да - изчервявам се аз.
Той се усмихва покровителствено, измърморва нещо от рода на „Нищо, ще се научиш" и отминава, преди да успея да го попитам за името.
По дяволите, каква ще е тая анкета - без нито едно име?
Чудя се, дали да се прибирам в редакцията и да опиша парламентарните си неуспехи и след това да ходя до НОИ?... Решавам първо да отида до НОИ, пък след това ще пиша в редакцията и по двете теми.
Отивам. Предварителната ми информация е, че безработни от Варна вече няколко дни не могат да си оправят документите, правят списъци, спят пред сградата на НОИ. Какво да ги питам? Как се чувстват? - Тъпо. Колко време ще продължи висенето им пред Осигурителния институт? - Едва ли знаят. Добре де, все ще измисля нещо...
Безработните варненци обаче са толкова изнервени, че въобще не искат да разговарят, спали-недоспали пред институцията, най-много да те напсуват... Добре де, напсуваха ме, няма какво да се дистанцирам, пък и не ми е за първи път. И снимките ми не се получиха - естествено, с GSM и правени тайно...
Вече е към 15,30 ч., в 17,30 ч. (най-късно в 18,00) вестникът затваря, така че тръгвам към редакцията. И без това не им разбирам псувните на варненци. Но все пак звучат заплашително...
В редакцията буквално се сблъсквам с Главния. Той пък за какво е дошъл точно сега?! Пита ме бодро „Какво ново днес?" и докато аз мънкам нещо, той направо ме забива „Добре, какво ще е заглавието на днешният ти материал?". Без да се замислям, отговарям „Масларова и акцизът на алкохола падат". Чудесно, казва той и ме поглежда заинтригувано, „А какво общо има Масларова с акциза на алкохола?" - пита. „Ами нея цял ден я криха в стаята на БСП, сигурно се е напила от мъка, че я махат от председателския пост на социалната комисия" - обяснявам глупаво аз, щото се чудя какво да кажа. „Чудесно, казва Главният, кажи го на Валери, може и на първа да те сложи."
Валери е дежурният на броя, но нито го търся, нито е лесно да го открие човек в тоя часови пояс. Обяснявам криво-ляво на шефа на отдела перипетиите си през деня и разговора с Главния, той казва „Пиши, пък после ще видим." - така де, не съм му само аз на главата, че да вниква толкова подробно в думите ми.
Сядам и пиша.
Писах, каквото писах, според мен излезе една каша, но после шефът на отдела го редактира, дежурният на броя и той го „пипна", друг дали се е намесвал, не знам, тръгнах си към 19 часа...
На другата сутрин обаче...
Материалът ми е излязъл със заглавието „Безработни варненци взривиха НОИ" и две подзаглавия - едното „Масларова лежи пияна в стаята на ПГ на БСП, викат „Пирогов", не допускат журналисти" , а другото „Доган - тръшнат от свински грип, колегите му от ДПС се молят за здравето му".
От материала ми, от тоя - написания от мен, няма ни „помен", ни „грам", ни нищо. Не твърдя, че беше гениален, но...
А най-гадното - отдолу, под материала, се мъдри името ми...
Е, това е върхът...
Изключвам си GSM поне за три дни и се покривам, пък и започвам да се замислям... дали да не си взема отпуск?!...
Източник: pisnani.com
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 911
