Пускам новините в 20 часа. И 20 минути слушам за президентските избори в Америка. По дяволите, ако исках да чуя за изборите в Америка, щях да пусна CNN. Няма спасение обаче - говорят ли, говорят... Кой какво щял да донесе като промяна, Обама щял да изтегли войските от Ирак след 16 месеца, пък Маккейн - чак през 2013 година. Много важно! Какво става в България бе, хора?!

Без да съм ругала на глас малката ми дъщеря се обажда от стаята си: "Мамо, защо толкова много говорят за Америка?" питя тя с 11-годишната си наивност. "Защото днес в Америка избират президент." отговарям сравнително спокойно. Тя обаче настоява "Това го разбрах, но защо само за това говорят толкова дълго?" Преглъщам на сухо и почти троснато й отговарям "Защото Америка е най-великата държава в света." Мразя се, че го казвам и не съм на 100 % сигурна (какви ти 100, и на 70 процента не съм сигурна), че е така, но явно търся обяснение - като за шести клас. 

Тя обаче не спира "А Русия?", пита без да се замисли. Е, това вече ме вбесява, решавам, че класната й, която е рускиня, й е внушила подобни представи и... миг преди да избухна срещу класната рускиня, обяснението идва от по-голямата ми дъщеря. "Те и за Русия много говорят." казва най-спокойно тя с непукизма на 16-годишните.

Нямам думи. Иди ги възпитавай в патриотизъм... Нищо, че политиката не ги интересува, те попиват всичко, макар и случайно чуто. Говори им, ако искаш, колко е велика България, телевизията ще срине всичките ти усилия през годините само с едно предаване, което те мимоходом ще чуят.

Бясна съм. И точно в този момент малката пак пита: "И мамо, защо е така?". "Защото сме гъзолизци." тросвам се аз и спирам телевизора.

Господа управляващи, ако имате по-благоприличен отговор на въпросите на децата, спешно го дайте!!! Но не само на думи, а и с дела.

P.S. Преди малко пак пуснах телевизора, сега пък тече публицистично предаване, отново посветено на президентските избори в Америка. Това е положението. И няма смисъл да превключвам на други програми, защото вероятно и там темата е същата.